(Old Man with his Head in his Hands ~ Vincent van

(Old Man with his Head in his Hands ~ Vincent van Gogh, 1882)

Към парите е прикачен необикновено доста инвентар. Те са представителни за едно голямо число несвързани една с друга тематики. Усложненията, които може да провокира инвентарът към парите, са предиздвикали някои хора и придвижвания да отхвърлят и проклинат парите като въплъщение на самото зло. Парите не са коренът на всяко зло. Дори любовта към тях не е коренът на всяко зло. Коренът на всяко зло е големият блян на човек да оцелее, да има право, да не дава право на другите, да се постанова и да употребява. Парите просто могат да бъдат доста елементарно съчетани в този развой.

Първоначално не е имало пари. Те са изобретени от разсъдъка, с цел да показват предметно владеене. Първите пари са били стоките. По-късно се е оказало практично парите да са компактни и лесни за превозване. В някои елементи на света към момента се употребяват платежни средства, като например яйца, миди, кожи и така нататък Накрая са били открити приблизителни равенства, с цел да се възпроизведат стойностните връзки на другите платежни средства.

Човешкият разум в никакъв случай не се усеща сигурен и доколкото познаваме предишното, хората постоянно са се страхували, че няма да оцелеят. Понякога този боязън е бил оневинен, само че най-често, до момента в който обстоятелствата приказват в поддръжка на оцеляването, разсъдъкът като оглупял се занимава с неоцеляването. Преживяването на несъмнено оцеляване е било мъчно постижимо в човешката история. Ето за какво парите придават на притежателя си едно лъжливо възприятие на сигурност във връзка с вероятността за оцеляване. Хората почнали да ламтят за пари и в своята лакомия дали власт в ръцете на ония, които ги имали – с вярата да завоюват благосклонността им и по този начин да усилят личните си шансове за оцеляване.

Ако деликатно разгледате тези догатки, ще видите, че те са напълно неуместни и нелогични. Все едно. Хората избират да се усещат сигурни пред това да употребяват здравия си човешки разсъдък. Когато става въпрос за пари, хората нито се усещат сигурни, нито са рационални.

Разсъдъкът основава илюзията, че Аз-ът е посредствен, че не повсеместен и задоволителен. По-нататък той афишира, че предмети могат да създадат Аз-а цялостен и приключен. Парите показват предмети, по тази причина разсъдъкът се стреми към пари в усилието да сътвори прекарване за цялост и комплектност. Но той в никакъв случай не признава пълнотата. Щом забележи, че към момента съществува възприятие на незавършеност, той желае още повече пари. От това той по абсурден метод заключава, че самите пари са повода за това възприятие за незавършеност.

Поради религия в тази нелепост, хората раздават всичките си пари, единствено с цел да открият, че към момента са неудовлетворени. Вижте, да сте задоволени и да преживявате комплектност няма общо с нищо друго, с изключение на с задоволство и комплектност.

Това не се реализира с повече пари. Не се реализира и с по-малко пари. Удовлетворението е за една доста определена група хора: тези, които са подготвени да бъдат удовлетворени. От тях няма доста.

(The Poor and Money ~ Vincent van Gogh, 1882)

Печеленето на пари няма да ускори нито на косъм вашето възприятие за комплектност. Обаче не ви споделям да не играете играта на парите. Да живеете в този свят значи, че даже ще е доста мъчно да не я играете. Бих желал единствено да знаете какво можете да очаквате от парите и какво не. Ще разгледаме някои схващания за тях, които не носят нищо. След това ще се обърнем към други, които носят нещо.

Не носи нищо да мислите, че заради благосъстоянието или бедността си сте по-добре от който и да е различен. Никой няма изгода от това. Да сет огорчени от финансовото си състояние не оказва помощ нито на вас, нито на другите.

Не носи нищо да развивате убеждения във връзка с това, какво ви предизвикват „ ония “ на паричния бранш. Всичко, което ще имате тогава, е един куп учредения, вместо това, което казвате, че желаете да имате.

Не носи нищо да се надявате родителите ви да не престават да ви дават пари, когато към този момент сте възрастен. В края на краищата все в миналото ще би трябвало да постигнете изясненост по въпроса, тъй че не е неверно да го извършите рано, вместо късно.

Да гледате на парите като на цел сама за себе си, не върви. Парите са студени. Те няма да ви обичат и сигурно няма да ви топлят нощем.

Ако желаете пари, вземете си. Има планини от тях и техниките за придобиването им са главно документирани. В света няма дефицит на предмети. Ако желаете да имате предмети, а ги нямате, би трябвало първо да преживеете отговорността за положението си, преди да го изясните.

Изучаването на разпоредбите за законно придобиване на пари е на ваше разположение когато и да е. Ако смятате, че желаете да имате пари, а не изучавате разпоредбите, тогава мога да заключа, че предпочитате да се оплаквате и мърморите, вместо да имате пари.

За да разберете парите, би трябвало да се олекотите, като хвърлите своите системи от вярвания за тях. Парите ще са проблем за вас, до момента в който не оставите позициите си и не видите опцията, че може би нямате право с вярванията си за парите. Дори за парите е годно, че можете да проправяте пътя си единствено посредством облекчение/просветление.

Впрочем, с парите може да се борави елементарно: харчете по-малко, в сравнение с получавате и получавайте повече, в сравнение с харчите. Вие не сте парите си, по тази причина оставете ги да ви служат, а не противоположното.

Изображения: Van Gogh Museum, Wikimedia Commons